Пловдивска област е разположена в южната част на страната и точно там се намира бившето село Морозово. От 1950-та до 1969-та година то се нарича така, преди да приеме днешното си наименование Чехларе. Южният централен регион е обособен най-вече от наличието на планината Източна Средна гора, като към 2011-та година броят на населението достига едва 104 души. Въпреки сравнително малките си размери, то има интересна и добре запазена през годините история. Всъщност в разгара на летния сезон се наблюдава временно увеличаване на населението, но и тогава то не надвишава 200. Приходящите от градовете хора, имащи имоти тук заедно с местните жители много добре поддържат домовете си. Освен това всички улици са асфалтирани и пригодени за придвижване както пеша, така и с различен вид транспорт. В общи линии селото е относително спокойно място за живеене, а близостта с втория по големина град в страната е още едно предимство, най-вече за работещите.
Към днешна дата в Чехларе има регистрирани поне три компании, развиващи дейност в областта на растениевъдството. Създават се основно масиви от рози и лозя, а също и лавандула. 18 на брой пчелари също развиват търговска дейност на територията на селото, но е възможно през годините тази цифра да се е променила. Знае се, че има и поне една работилница от типа дърводелска. В малките населени места тези работилници обикновено изпълняват по-дребни поръчки за местните хора и за тези от околните села. През май има селски събор, който протича по обичайния начин. Идват гости и роднини и се яде на специално пригодената за случая трапеза. Но официалният празник на мястото е 9-ти септември. На тази историческа за България дата Червената армия влиза в пределите й и официално се стига до идването на власт на Отечествения фронт. За поне двама от местните жители се знае, че са отдали живота си именно на партизанството, поради което празникът е историческата дата. Техните имена са Сребро Бабаков и Дечо Бутев, като първият умира през 1950-та на 42-годишна възраст. Вторият губи живота си през 1943-та само на 32, по всяка вероятност разстрелян от отрядите на фашистите.
Професор доктор Радка Колева е още един от видните жители на Чехларе, като в продължение на дълги години работи на поста директор на Националната библиотека на Пловдив. Тя носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов, останал в историята с написването на множество поеми, повести и първият роман Под игото. Йоно Митев също има докторска титла и е професор, само че в областта на историята. Роден е през далечната 1916-та година, а умира през 2001-ва. Слави Чакъров е роден през 1915-та година и когато през 1988-ма завършва своя земен път, отдавна е известен с прозвището си Дякона на Средиземноморието. Заедно с брат си Иван са сред първите активни партизани в цялата страна. Когато на 9-ти септември Червената армия извоюва победа, Слави Чакъров получава чин генерал – майор и е завеждащ граничните войски. Тотю Пиперков посвещава живота си на медицината, като определено е един от най-добрите български акушер – гинеколози, роден през 1927-ма година.
